В Индия живяли нявга
В стари времена,
Диви и огромни някак
слонове сиви там.

Слонове без маршрут във джунглата се скитат
Един от тях бил бял по някаква причина.

С добри очи, с характер тих се отличавал той,
И с ум и тяло благородно, -
Сред своите събратя сиви - белия тоз слон
бяла врана беше точно.

И на Индия владетеля -
Бяха времена -
към мен от уважение
слон дари ми там.

"Защо пък слон?" - Езичника попитах,
А той каза: "Сърце голямо има в слона..."

Слона направи реверанс, на него аз - поклон,
Речта ми мила бе а и тиха, -
Защото тоз самия бял слон
Бе при това и бяла той слоница.

Аз изглеждах прекрасно,
Седнал на слона,
Аз по Индия яздих -
Страна приказна - точно,

Ах, къде ли само с него ний не скитахме!
И се оправяхме отлично и на тясно.

И случваше се пеехме и под балкони -
А дамите от спалните изскачаха...
Трябва да ви кажа, че белия тоз слон
Бе необикновено музикален.

Карта на света сте виждали
Навярно -
Знаете, че Индия
Също е с река, -

Моя слон и аз се хранехме със манго,
И веднъж загубихме се в дебрите на Ганг.

Аз се втурнах по реката, сън, храна забравил,
Безвъзвратно здравето си подкопах...
А пък после ми казаха: "Белия ти слон
Срещна стадо бели слонове..."

Дълго бях обиден аз,
Ама само - гледай! -
владетеля на Индия
Пак ми прати слон:

Във вид украса за бастуна
Бял слон пак, но от слонска кост.

Да имаш, казват, седем слона - добър знак е това, -
На шкафовете, като средство от беди...
Нека по-добре да ходи белия слон в бяло стадо -
Нека по-добре той щастие не носи!