Пътя пречупи степта на половини,
И не е знаем краят му къде е, -
Ний вървим по пътя от различните страни
И не можем да го пресечем.

Колко зими този път ще
продължи?
Някой трябва да рискува -
да реши...
Трябва да си поговорим, не далеч е кръстопътя, -
Премини, щом аз не успея!

Пътят, пътят земята що пресича -
Напряко на съдбата дълбока е следа, -
Мнозина вече спътниците си намират
Незадълго, а спътници - няма.

Усмивката като беда
проблясна,
Навеки ще ни раздели
разклон...
Къде са нужните ни думи, кой първи ще ги хване?
Аз прехода пропуснах го отново.

Река! - избавление идва за двамата, -
Трябва само ръка да протегнеш...
Но пак, ние пак, на разни палуби стоим, -
Подскажете ни вий сега нещо!

Вятър Волжки, опияняващ
и жилав
Във душите ни, един,
шепне съвет
Малко време е - бързай, не чакай края на пътя, -
Кой ли ще рискува да премине пръв?!