Тази нощ съм извън закона. Пиша. Нощем повече думи разбирам. Вдигам слушалката на телефона, Вечното 07 набирам. "Момиче, здравейте. Как се казвате?" - "Тома" Спрял съм да дишам. Чакам на 72... "Не е възможно, повторете, разбира се в този дом е!... А, вече отговориха. Аз съм. Здравей!" Тази нощ съм извън закона, Аз не спя, аз крещя: "По скоро!" Защо на порции, с купони Ми отпускат любимите хора. "Момиче, слушайте! Извън времето оставам... Не мога да чакам!... На 72... По дяволите линиите - утре заминавам!.. А, вече отговориха. Аз съм. Здравей!" Телефонът за мен е икона, Телефонната книга - триптих, Телефонистката стана Мадона, Която разстоянията съкрати. "Момиче, мило! Моля продължете! Вие сте ангел - останете при иконостаса! Най-важното следва - разберете! А, вече отговориха. Здравей. Аз съм!" Пак ли сдава реле? Прекъсвачът? По трасето ли има повреда? Плюя аз! Съгласен съм, чакам... Почва всяка нощ с 07!                 "Момиче, мило! Пак съм аз, Тома! Спрял съм да дишам, чакам на 72! Да пак аз! Разбира се! Да! В този дом е!" "Свързвам... Говорете..." - "Аз съм. Здравей!"
© Ангелина Терзиева. Превод, 1993