На Александър Назренко и екипажа
на моторния кораб "Шота Руставели"
Двайсет хиляди коня в мотора са впрегнати
И табуни хриптят, долу там, свирепеят.
Виждаш как от натягане изтъняват въжетата
И от себе си сълзи те изстискват на кея.

И командите къси и зли
Бързо вятър отнася в тъмата:
"Кранци"1 на борда", "Въжетата дай"
И - "Буксир да изправи кърмата!"

Капитанът, усмихнат едва -
Всичко правилно - браво юнаци, -
От земя се отделят сега,
Заповяда - да късат конците.

Но отново назад погледи се обръщат,
Здраво земята държи, всичко тъй е и не тъй
И защо твърде дълго створите2 не си пасват,
И защо твърде често примигва и фара?!

Всичко в ред е, край на всички въпроси.
Освен вахтените3 всички - почивка!
Но са празни каютите - матросите
Към таз свобода ще привикват.

Капитанът, едва усмихнат:
Хвърли тихо - юнаци браво!
Щом напускате земята,
Трудно късат се конците.

Преход-двадесет дни, лодките се разсъхват,
Тази сутрин изостана последния албатрос
Поне да имаше буря! Или по-добре в радиовъзела
Шашардисан радиста хване някакъв там SOS4.

Тъй си е: три месеца са в коритото,
Яхтата им кит раздроби на парчета...
Че за какво вие ни благодарите?
На вас благодарско за таз обща работа!

Капитанът, едва усмихнат,
Хвърли тихо: "Юнаци браво" -
На тези дето с живот се разделят,
Не исках да им късам конците5.

И пак ще има Фиджи и порта6 Кюрасао
И дяволи плешиви и господ знай какво.
И най красивия в света фиорда Милфорд-Саунд -
Навсякъде където и с крак не съм аз стъпвал, но

Ще акостирате вий на Таити
И ще пуснете моите записи,
Чрез най-големия усилител
На Таити ще пея за вас аз.

Ще каже капитанът със усмивка,
на мен и на песента: "Браво!"
Така, на сушата оставащ,
Аз закрепвам конците навсякъде.

И пак се придвижва, сякаш на ринг е,
По водата внимателно корабна сянка
Във моряци напрегнати са, въжета отслабени
Руля крайно наляво - и прощавай земя!