Здравей "Младост", туй съм аз,
Аня Чепурная, -
Твоя съм връстница знай,
Тоест аз съм млада.

Тоест, мама ми каза,
внук аз не желая:
Много рано, вика, срам,
Май не съм живяла.

Майка ми е инвалид:
Тя получи травма, -
И сега тя се стреми
Повече към храма.

Обича в хор тя да се качва,
започна и да лае, -
Но и на науката във храма
тя втурна се, това е.

Не спирай да четеш писмото,
"Младост" скъпа моя!
Ако може мама доктор,
От лая ще лекува.

Татко пък радикулит
Сгъва го ужасно,
Той е военен инвалид,
Тъй че всичко е нормално.

Дядо, вехтошаря Тит -
говори пространно,
Вас дядо много ви почита;
от Бог е, казва, всичко, Или от екрана.

Ти си мислиш - ето на
Стане заранта тя
И си драска и изпраща
Писма, - хулиганка!

Не, аз наистина пръв път
За мене и Митя.
От очите капят сълзи, -
Прости - ще е мръсотия -
И писмото дочетете!

Та аз съм жива - ей рева, -
За вас е то познато, но
аз наяве си сънувам:
Щом в Москва писмото стигне -
Ще ми е по - просторно.

Не захвърляй ме сама
Отговор ти, "Младост", дай,
Аз - сега - във дълбината!
Е где да се дяна, а
Къде да се пъхна?

Не, по-добре е от и до,
Как и що се случи:
Тука змийско май гнездо,
"Младост" се получи.

Дай защита (тогаз на тях
врата ще свием яко)
Ний-двамата другари твои
Не ли? - тук смърт ги чака.

Митко - този...как да кажа?
Този - що съм с него!
Всъщност взех да ходя аз
С Митко - комбайнера.

Жар от телата ни струи
(Образно казано)
Той искаше да бъде честно -
Аз пък... той се изпоти, -
Аз бях безгрижна нещо.

Бе тогава ден горещ
Посред тази дупка...
"Младост", с тебе ще се разберем -
Та ти жена си също!

Даже и сред ледове -
Щеше да се случи:
Аз - брюнетка, той - блондин,
Аз сама съм - и той сам, -
Та с него аз съм учила!

Напразно Митко туй, напразно, -
Но кръвта - лудува...
Как да не помня - три простака,
Сякаш три юнака, -
Кольо там им е водач.

Защитиха голотата
И набързо те се скриха, -
А вече там крещят: "Я дръж"!
И на смях ни вземат.

Смехът - забавен за момчетата -
Страшно е оръжие, -
Но, а тука е по-страшно -
Ако си за омъжване!

Голота преодоляхме,
Срам с ръце прикрихме,
Митко беше като лъв, -
Кольо смей се - плевня иска -
Сякаш с "б" със мене...

После - още: той затвори
Дрехите на Митко,
Два авера свои пусна...
И дойдоха сто муцуни
От село и от другаде.

...Ей обичам ли го аз?
Ти предай три думи
(и от нищо не се бой:
Ще заздравее и отново...)

Думи, трябват ето, а! -
Или знак поне!..
Като цяло, под корема...
Бързо се досещай! Та
Ний - жени сме двете.

Не, боя се, не разбираш!
Но аз приятел съм ви верен.
Щом плика разкъсаш ти,
ъгъла ляв като сгънеш -
И ще почнеш да четеш!