Аз препускам, но препускам инак,
По поляни, локви, по роса...
Казват: той препуска по-различно
Значи иначе, не както всички.

Но ездачът ми е винаги на мене, -
Стремена забива под корема.
Аз съгласен съм в табун да бягам
Но не под седло и без юзди!

Ако в ножницата не е ножа,
По-малко е опасен от игла.
Ето оседлан съм аз и спънат
Устата ми разкъсват железа.

Рани ми избиха на гърба,
С хълбоци треперя във водата.
Аз съгласен съм в табун да бягам
Но не под седло и без юзди

Днеска аз ще трябва да се боря.
Препускания! Днес съм фаворит.
Знам - залагат те на раванлията,
Но не аз - жокеят на мен хрипти!

Той забива шпори във ребрата ми,
Първите редове се смеят виж.
Аз съгласен съм в табун да бягам
Но не под седло и без юзди.

Там на старта жокеите играят,
един към друг гнева си затаили,
В изстъпление, във бяс и във хазарт,
И изпускат пяна като мене.

Ездача мой - известен във трибуните, -
майстор на ездата е прочут.
Ох, как аз бих бягал във табун,
Но не и под седло и без юзди.

Не! Златна планина не ще да има!
Последен аз целта ще пресека.
Тези шпори аз ще му припомня
Ще се спъна, изостана аз в ездата

Камбаната! Жокеят ми - на коня,
Смее се печалбата предвкусв
Ох, как аз бих бягал във табуна,
Но не и под седло и без юзда!

Но какво ми става, как тъй смея -
Подчинявам се на моя враг!
Себе си аз просто не владея,
Аз не мога да не стигна пръв!

Какво да правя? Само ми остава
Да изхвърля аз от мен жокея
И да препускам във табуна както,
Под седло, с юзда, ала без него!

Аз пристигнах, той в опашката остана,
По камъни, по локви, по роса
Аз за пръв път не бях раванлия,
исках да спечеля аз сега!