Годините петнайсет - не дата са, така -
Огризка, недоядена,
Полвин век, четвърт век - е да.
А то - ни тъй, ни инак става.

Петнадесет ний преживяхме.
Вий, слабо, мислехте си, да?
Но щом ограничение няма -
Слобода, брат, слобода1!

Петнадесет - присъда, макар не във затвора,
Кой беше без мустаци - тои стана със брада.
Ние оцеляхме при големите пожари,
При Коган, взривове и тъй нататък.

Преди петнадесет - какво ли не е било!..
Щом си изплувал - за потънал не жалей!
А днеска ний - и тези на кормилото
Съвместно можем да си стегнем юбилей.

Процежда се живот - кафява каша
Ще ни забравят като измряло чудо,
На тринайсет дадоха ни от Париж по глътка, -
Пиянство за да няма - едва-едва.

Отново и за творчески съюзи сме готови, -
Кога, най - после, ще го разберат?
При италианците ще трябва ний да ходим,
При папата им нашта "Майка" да е там.

"Върви-играй" - крещим един след друг ний.
Запазвай си патрон щом изход няма.
Но някой от пълнителя патроните изхвърли
И дама пика от колодата извади.

Любимов нашия, Боровски, Алфред Щнитке -
На вас излети кофи са с вода.
Прохладно ли ви е, до костите прогизнали?
Изсъхнете - и - работата пак.

На достойните раздадоха медали,
Наоколо амнистия по всички параграфи -
На нас по статия в "Литературка" дадоха
Не орден - а едва ли не е арест.

Тука един от нашите примамиха
Там дето влакове не ходят даже,
Но параграф един приложиха голям -
И той сега не ходи нийде значи.

Директорите взехме да щадим,
Да пазим и държим ний под капак -
Макар Коган непълен бе Коганович
Но той не стана непълен Дупак.

Сменихме първо шило на сапуна,
Но тоз сапун почерни ни челото,
Тогаз Таганка шилото отбутна
И всичко тръгна, где си иска то.

Таганка, дай веднага: "Или - или!"
Със нож на гърлото - как да не даваш.
Смятат, че от девственост са ни лишили...
Да смятат - що да ги разубеждавам?

Да знаехме и всичко и веднага, та,
Предварително бедата да усетим!
Но все пак, колко пробваха ни със зъби те, -
Петнадесет години ний сме цели.

Таланти - куп! Съзвездие, разцвети...
От раните си много оздравяха.
А на шестнайсет ще е пълнолетие,
И паспорт задграницата може би ще дават.

Всичко на ивици е, да се сменя трябва -
Ще се окажем и във ивицата бяла!
И много скоро ще сме и на осемнайсет -
Като всички ще бъдем с правото на глас.

Дай боже на 25 - ний всички загуби ще сметнем,
Ще отбележат датата на нашата кокарда,
А по - нататък - най-голямата присъда само,
А ако не пък - ордените що са най-големи.

Ще дойдат други - в драмата, в балета,
И в операта "Майка" пак ще сложат
Но на петдесет - в другото хилядолетие -
Ние петнайсетте ще си ги спомним!

При нас днес как стомасите се клатят!
Вън днес и интелекта, тъй излишен!
Та заговявайте, защото днес е Пасха,
И за нашите петнадесет години пийте!

Годините петнайсет - не дата са, така -
Огризка, недоядена,
Полвин век, четвърт век - е да.
А то - ни тъй, ни инак става.

А ний живееме и не горим,
Макар и в огъня да няма брод.
Каквото искаме, туй си говорим, виж -
Слобода, брат, слобода!