То ту е светло на душата, ту в мъгла е тя,
Ту безоблачно е тук, ту пък сняг вали.
А пък времето - ту бяга, ту влачи се едва,
Нито бързо, нито бавно, не в ред нали.
Граница ми е - на кулиса завесата.
Не отгатвам, не отгатвам.
На желанието изпълнение очаквам - не измама.
Как е трудно да се чака, как е трудно да се чака.
|