Целунал знамето във прашната коприна
Изплюл от отчаяние протези,
Зовеше фелдмаршалът: "Мой славен полк, напред!
Смъртта презрете, мои главорези!"

Със знамената смачкани, те, горди,
Възбудени от талантлива реч,
Разбутват задниците, гърбовете,
Едни стремяха съм редовете първи -
И първи падаха те под картеч.

Но хитреци, и тез що са страхливи,
Тази цена да плащат те не искат,
Назад потеглят, но и там не бива:
Че своите на мушката ги взимат
И в гръб прострелват заради измяна.

Днес всеки трети - без ботуши, ходи,
Но след битката богато ще живеят.
Надежден полк, прекрасен верен полк -
Избраните във полка главорези!

А трети и сред битки и беди
Си пазеха гърдите и гърба
Не влизаха ни в първи редове,
Ни в задните, но, както при храната,
Се биеха за златната среда.

Те ще напишат дебели трудове
И ще загиват в рамки във картини, -
Тез що не бяха в първи редове,
Но и отзад не бяха - и са горди,
Че честно са прозяпали в средата.

Без почести тръбачът вече млъкна,
Мед не се чува, желязо там звънти...
Разбит и смазан е железен полк, надежден -
Във който само главорези са едни.

Но не, чест имат - знаме не петнят -
А фельдмаршала дища с весело сърце
И оправдава ги в очите на потомците,
Мълви той: "Някой трябва да умре"
А някой трябва да остане, безусловно!

И нека няма звезди от техните по - тъжни -
Уверено ще стигнат те да края
Скрити зад отчаяните, злите,
Последен ред на другите оставят
Умерените хора на средата.

В кал знамената със славната коприна,
Фелдьмаршалски жезъли, протези.
Ах, славен полк!.. Но славен полк ли има,
Във който само са едните главорези?!