Как в село Големи Вили,
Дето изгорял сарай1,
Главорези два са били
Със грамадни страшни сили
Братя Пров и Николай.

Николай-тъй, по-нахален -
по грешка сече той гора,
А пък Пров - във чужди спални
Стена събаря - и е там.

Щом са братята пияни,
от чага2 те отвара пият
и голямо, малко - всички
Във дерето, там, се крият.

Изобщо свърши се търпение, -
доброто - свое е, не чуждо, -
Да вървят на усмирение
Решиха селяните дружно.

Николай - той по-нахален, -
бик чупеше във тоз момент,
А Пров във някаква си спалня
Със замах стена помете.

"Ей, брато, - тълпата, гледай, -
Със колове, чуваш ли
от дерето нещо днеска
Раничко са хукнали!"

Не е удобно - бой - веднага -
Наш човек тъй не е свикнал, -
Първо почват да се дразнят:
"За какво кажете братя,
без рога ви трябва бик?!"

За Николай това е странно:
"Щом ви е жал за бика -
С удоволствие със брата
ще ви намачкаме сега!"

В поле за миг замръзна заек,
Постоя - и хукна...
Пров пък чупи се мерзавец,
И беди натрупа.

"Ха, кой опита да излезе -
Ще се справя в миг с врага!"
Селяните се прекръстиха -
Всички на тълпа се хвърлиха:
Кой със кука, кой със прът.

Николай, за брат загрижен,
Първия щурм отразява,
А в колиба Пров се тикна
И от там зацвили яко.

От натиска могъщ, виж, вече
Колибата пропадна,
Пров пол? вин стобор изсече
Да спасява брата.

"Стига да се отбраняваме -
Щом изчезва, да изчезне!
Кольо, да не се стесняваме, -
Коловете се чупят вече, -
Трябва, Кольо, да нападаме!"

По мъже и по момчета
Жените ще проливат сълзи...
Но братята решиха - ето
С настъпление не бързат.

"Гледай с двете, брато, -
От към гръб те идват!"
"Върколак наверно?"
"Май, че не прилича!"

Туй е, че при нас във село
за нощувка се покани -
И остана до Успение3,
А пък после да живее
Никакъв човек един.

И сега зарад кавгата
Да чуй никой не успя:
Този самия нещастник
Какво на братята каза.

Кръв вече лее се в потоци, -
Тъй и за какво е реч?
"Бий братята" - но с тях внезапно
Нещо случи се, какво:

Май братята се подкосиха -
Взеха да отстъпват те -
От сили сякаш се лишиха...
Селянин един поиска
Пакост вече да не правят.

...Дълго чудят се и мислят,
блажения какво каза, -
Как и тилове да пипат -
Ни един там не позна.

И решиха: Заклинание той
Притежава явно...
А той каза само: "Братя
Как не ви е срамно!"