Бог - стар и уморен дни седем,
Разпален, умислен и кипнал
твореше челото ни бедно
и всякаква твар - по чифт

Да твори му е забава,
И на себе си в замяна
Бог човека си създава,
За пробен манекен.

Тази идея не нова,
Но не се е никой хващал -
Аз, като две по две, доказвам
Пръв манекен Адам е станал.

А ний! Късове от хромозоми,
парченца божествени гени -
По утъпкан път вече ходим
И създаваме манекени.

 
 
 
 

Лишени от надежди
Без зор да правим - живи,
Гласим във свои дрехи
Ний восъчните кукли.

Поспри да ме ругаеш ти,
Огледай се встрани -
Макар на нас приличащи
не живеят тъй, нали.

Носът ти сплескан на стъкло,
Поглеждаш - и боли в тила,
А там на топло те седят
И се озъбват във усмивка.

Ей тоз кретен в халата
На тебе се присмива:
Като си жив приятел?
Съдбата май не бива?

Виж - красавица! Не лоша?
Тен и коса до колене.
Нея, в кожи опакован,
Ласкае мрачен манекен.

Животът им - добър наистина,
За тях се грижат, ценят и греят.
И стотинка те не затриват
Освен това - те не стареят.

Нека ни удрят по главата,
Блъскат ни и бият,
Но на куклените манекени
създадохме уюта ний.

Така вежливи са - ти виж!
Не ги вълнува нищо,
И жизнерадостни такива,
На нас, безумни, не приличат,

И никога сам не е той -
В салон, във билярдна, в легло, -
Невъзмутим е като йог,
Галантен е и елегантен той,

Такъв аз искам плен,
Свобода не е за мен.
Аз вместо манекен
Бих поживял си ден.

На манекенските му акции
Съгласен, дявол да ме вземе!
В семейния му кръг приятен
Ще мога - пари заложете!

Аз предлагам смел план
Възможни сезонни размени:
Ний, хората - в бездушния им клан,
А вместо нас пък, манекени.

Но аз готов на клетва съм
Че нейде тъй ще стане -
Те няма да се съгласят
На смяна на местата.

От тях, то ясно, ни един
уюта си не ще отстъпи:
От тези слънчеви витрини
Без бой те няма да си тръгнат.

Струва ми се - те хитруват,
И изпращат тайно членове,
Когато живи хора спят,
В нощта излизат манекени.

Колите се подгонват
И бягат тъй, че дръж!
Скандалят, пропиляват
Живот си в нощта.

Такива подвизи те правят,
Ний не ги правим за година,
Ала се връщат те назад...
Ах, колко само им завиждам!

Ний скачаме, нагоре и надолу
Лепим и драскаме и по стени
девиза главен наш и лозунг:
"За манекените се грижим!"

Наскоро - май сте чели? -
Грабеж на магазин,
В тях колко не са стреляли -
Не умря ни един.

Не ще го данъците сгънат,
Ни повишените цени.
Щастлив път, нека е щастлив път, -
Бъди щастлив ти мистър Манекен!

Но, като индуси ний живеем
С надеждата на смъртни, тленни,
Че утре ний ако умрем -
Пак ще възкръснем в манекени!

Тъй че момчета не хленчете, -
Денят ни пак ще дойде!
Пазете хора свято
Тоз манекенски род!

В нас болестите се влошават,
и никой няма ний да стигнем...
Надежда идва за страната -
Манекена - здрав и силен.