Като четка, глупав сън,
Трясна ме безмилост.
Изглеждах аз неясно в него
И неприятно.

На сън аз льжех и предавах,
И ласкаех леко...
А аз дори не подозирах
В мен такова нещо!

Още стисках и юмруци
И биех аз здраво,
Но с мека китка на ръката,
А не със яка.

Тъмнееше съня ми, но
Пак се явява.
Клепачи стисках - ама то
се възстановява!

Не крачех аз, тъй ситних,
На плоска греда
Веднъж крака си не смених -
И все се плашех.

Пред силни се умилквах аз,
Пред злобни се огъвах...
На себе си аз се гнусях,
Но не се събуждах.

Това е глупост - своя стон
През дрямка чувах!
Но аз сънувах тоя сън,
А не друг някой.

Събудих се аз - и изпуснах
Късче от стона,
И клепачи с болка аз раздрах,
Но облекчен бях.

И сънят увисна на тавана,
И се разплеска...
Сънят в ръка ли? И ей в ръка
Въпрос остана.

Измих ръцете - той в гърба
В студени тръпки!
Кое бе вярно във съня,
Кое лъжа пък?

Ако е сън това - за мен
То е вървене!
Но - ако е било в съня ми
То прозрение?!

Съня - на мисли дневни отражение?
Не, не е възможно!
Но спомня си - и всичко в мене
Подскача просто.

Ще кажат после: "Той напълно
Знай всичко и разбира"
Ще ми е неприятно, като в сън,
Във който съм предал.

Или-до огъня! Но ако изведнъж в мен няма
към огъня да тръгна, сили!
Ще ми е срамно като в сън,
В който уплашен викам.

Но ще ми кажат: "Пей в унисон!
Душа изстискай!"
Ще разбера: туй е съня
Който в ръка е!