Стада животни бродят из гората -
Не за плячка, не на водопой:
През деня, през нощта те ловци
Търсят те весела тълпа.

Зверовете, забравили вечния страх
С твърда вяра, че всичко ще могат,
Кожи на гръд като ризи те късат,
Падат обратно - стреляй не искам!

Колко са в храсти,
Колко в гъстаци -
Ревящи със рев,
Ръмжащи озъбени,
Колко са бягащи,
Колко лежащи -
В дебри и храсти,
В гори, в гъстаци!

Рибите тръгват срещу вълните -
Весла не потъват, върви по тях в брод!
Колко желаещи, искат на масата
Веднага в чинията и във уста-хоп!

Не е месо рибата - по-хладнокръвна -
В мрежа се пъха, на кука, във гриб:
Рибата иска да се сгрее в жаравата, -
Море от хриле, вода не е вода!

Колко са в храсти,
Колко в гъстаци -
Спасител плаващи,
С черва кипящи,
Един друг дъвчещи,
Хищни и тънки, -
В дебри и храсти,
В горички в гъстаци!

Птицата от сачма полета си насочва -
Птицата хитра на приказки стана:
Ябълки за да им вшият в корема.
Гъските не ядоха от сутринта.

Силната птица на лов е сама
На слаби събратя крещи: "Продължи"
Живота се свършва в зенит, при излитане,
Даже без изстрели пада надолу.

Колко са в храсти,
Колко в гъстаци -
Изстрела чакащи,
В примки летящи,
Колко са плаващи,
Колко летящи -
В дебри и храсти,
В горички в гъстаци

Шуба не иска кожа да носи -
Тъй и стреми се в капан и в кошара, -
Хората за да облече и затопли,
Излиза от кожата вън.

Във вашите примки - позамислете се хора! -
Доброволно напират в кожи отлични
Хиляди сто във чужда валута,
Хиляди хиляди в наши пари.

В горички, в гъстаци,
В дебри и храсти
Колко ръмжащи,
Колко ревящи,
Колко пасящи,
Колко гъмжащи,
Мятащи, късащи се
Живо раждащи,
Сиви, нормални,
В пера луксозни,
Колко са хищните
И тревоядни,
С вълна линяющи,
Кожа сменяващи,
Блеещи, лаещи,
Млекопитаещи,
Колко летящи,
Бягащи, пълзящи,
Колко непиещи
В горички и в храсти
И непушящи
В дебри в гъстаци,
Влечуги разни,
И извисяващи,
И подчинени,
И ръководещи,
Вещи и силни,
Късащи, лъжещи -
В горички и храсти,
В дебри в гъстаци!

Кожите - здрави, рибата - жива,
Месо - без сачми - да не чупиш зъби, -
Добре измислено, просто, със мисъл,
Мирно - защо ли да се гърми!

Всеки ловец - с бяла престилка!
В ръцете - табелки: "Не удряй", "Не погубвай"
Всичко това - резерват - се нарича, -
Заповед само една: Не убивай!

Но колко в горички,
Дебри и храсти -
И пазещи,
И предпазващи,
И преследващи,
В мярка хазарта,
Лошо стрелящи,
И прединфарктни,
Отравящи, лаещи,
Конни, пешаци,
И отпочиващи,
С външност вампирска,
Колко са знаещи
И изкушени,
Не попадащи
В цел, разлютени,
Колко треперещи,
Развалящи кожи,
Колко ловящи
И произволно,
Колко са язвени,
Колко всеядни,
С мрежа завързани,
И кръвожадни,
Пълни, дебели,
Слаби и хилави,
В дебри и храсти,
В горички, в гъстаци!