Времето - славно
това е главно.
И на ум ми дойде мисъл презабавна, -
Но не за господа
И не за космоса -
Тез всички новости ни втръснаха до смърт.

Приказка, мит, фантасмагория
Ще ви изпея със хор ли, един ли, -
Чуйте забавната история
На някой господин Мак-Кинли -

Не супермен, ковбой, или халфбек,
А за малкия, просто, човек,

Какъв е той - герой ли, кучи син ли
Симпатичния ни господин Мак-Кинли,
Правете изводи, съставяйте си мнения,
В края на разказа, по усмотрение.

Е какво, съгласни? Щом е така -
Поздрав! Буенос диас! Гутен таг!

Нощуваш в спални
С тапети алени
И телевизия за най-най малките.
Пол’вин час сутрин
Ще е гимнастика -
Гримаси, скокове, опори всякакви.

И друсаш се ти във автобуса,
Педал натискаш, със кости тракаш,
Колко от вас на наш тесен глобус
с лактите си весело махат!

Кат? кокаин за наркомани и като болни,
В задръствания газ миришеш волно.

Но ти си строен - а от суета отслабват,
Духът бодрее, тялото по-здраво става.
През събратя ти минаваш,
Но успяваш, все пак успяваш

С познати във движение се заяждаш
"Поздрав! Добър ден! Как си значи!

За съзидание
В кутийки - здания
Ти влизаш като в клетка за клане, Не!
В пот и старание
В самозабравяне
Ти създаваш - твориш и рушиш в просветляване.

Хора, дето власт не носят
някой след пиянство лошо,
Мънички, но и много мощни, -
безлични ги нарече просто.

Да сте в полето, при машина, в офис, в клас, -
Вий причислени сте към сива една маса.

И в почивка - час на свободата истинска -
Вие дъвчете си сандвичите лични.
Какво пък - те предмет търговски биват.
И така на вас - да е приятен апетита

Нелека възраст пред тебе стои,
И все пак - гутен морген скъпи ти!

Неща семейни,
Шалове бесни,
И колани, и чудеса галантерийни, -
Цената стряска,
Жената с ласка, -
С ръка да махна - ама тя не се повдига.

Цена вежливо, тънко и точно
Ще изпищи вълщебник трикотажник, -
Ти с невъзмутимоста на покойник
Кесията ще си отвориш важно.

Ваши делници и празници - студени много
И вий с жената като на гробище сериозни.

От стени студени - плакат огромен
Момчета весели ви гледат още,
И се усмихват от всички витрини,
Бащи семейни в панталони, лимузини.

Билбордове с дебели хора, ах
Приветстват братски: "Гутен таг!

Отде парите?
Къде ще идеш?
Ти на половин си век, а още се надяваш?
Не чакай ближния -
Моли всевишния, -
На теб дете той допълнително ще прати!

Трето и четвърто, че и шесто...
Разбира синчета вий желаете!
Световно, детско, са нашествие
Зверчета, невъзпитани и ангели!

Ти се усмихваш на корици, тоалети,
Но твърдо вярваш: удивително е редом.

Не вярвай старче, че отговаряме за всичко
Че някъде деца умират - тези, не онези:
Едва-едва да се замислиш - даже долу от скалата, -
А да живеем трябва, трябва да живеем и красиво!

Отдъхни си, отпусни се - за фас почивка!
Гуд дей, приятел! Пламенен бонжур!

Ах, хора странни,
С джобове празни,
Вий, постоянните клиенти ресторантни
Кесии скромни,
Стомилионни -
Вий пълните тълпите стадионни!

И нищо без вас не се върти -
Армии, правителства, съдии,
Но у силните във гърло като стриди
Вие плъзгате се хорица мънички!

И така се грижат за малкия човек,
Че забравят да прибавят друга нула в чек.

Кандидатът ви - преди търгаш бил, значи -
Понякога устройва ви и празник.
И вий ни сенки сте и нито пък безлики,
Щом трябва в урна да се пускат бюлетини!

А "мъничък" - това е думичка добра, но ето -
Кой тъй ти каже - плюй му във лицето,
Таз дума вече да не се употребява!
Привет, Мак-Кинли! Как сега я караш!