Когато се препъвам в стиховете,
и не ми е до размери, ни до рими, -
Тогава на приятели за моряците аз пея
До бели палци стиснал моя гриф.
Против делата ми, на сушата, що те са
И напук на мойте грижи на земята
Вий вземете ме моряци във морето
Всички вахти аз на кораба ще карам!
Всяко същество в морето знай да плува,
Под винта да попадне не всеки иска, -
А тук, на суша, срещнат пешеходец
Ще настъпи, ще отблъсне и избяга.
Против делата мои на сушата, що те са
И напук на мойте грижи на земята
Вий вземете ме моряци във морето
Всички вахти аз на кораба ще карам!
Вий знаете - светът, не стои на трите кита,
А ние знаем - той не е за трима.
Не може да сте волни в пристаните чужди -
А аз забравих в свои как да бъда волен.
Тъй против делата мои, на сушата, що те са,
И напук на мойте грижи на земята
Вий за мене моряци лодка изпратете,
Поднесете чашка водка на греблото.
|