Зоват рогове: Скоро, скоро!
И суети се свитата.
Душата на ловци е проста,
От волски жили свита.

Ей, че при хората забава е -
Два бели лебеда да паднат!
И стрелите литнаха нагоре...
Стрелците със очи са точни
А лебедите ей така
Днес срещнаха. се просто.

Под слънце тя живейше - там,
Де сините звезди безброй са,
Където лебед може само
Да стигне полет тъй висок.

Ти се вдигни - крила разпервай -
В трептяща гъста синева.
Плъзни се по склонове божи, -
В таз висина, где и занапред
Ще може там да долетят
Само ангели и стонове.

Но той настигна я и там -
И бе щастлив мига единствен, -
Но може би тоз ярък миг
Бе лебедовата им песен...

Два сродни бели ангели
Отправиха се към земята.
Но навици така опасни!
Както зад стена - зад храсти
Ловци, следят ги там ужасни,
Че щастието да е кратко.

Пот от челата си избърсват,
Виновните за туй падение:
Молбата сетна им се сбъдна -
"Ти спри се, мигновение!"

Тъй пееше тоз вечен стих
връх бе на лебедова песен -
Щастливци, те, за час един:
На долу заедно паднаха,
Така останаха на седмото
Най висшето небе на щастие.