Веднъж ни четоха цитатите на Мао.
Отпред поставиха портрета му голям.
Тогава устава ний сгазихме за малко,
А другото от нашта преса знаем.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.

Под закрилата на огън минометен,
мълчаливо сякаш, че на лов са
тичаха китайците към мене.
После изясни се - цяла рота.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.

А преди: Не стреляй в никой случай.
По-добре да се наливам с чая.
Днес пък заповед: Да не се пускат!
Вий NO PASSARAN другарю Мао.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.

Стрелях аз преди бегом, от кръста
просто да се бавя не съм свикнал.
Но преди гърмях по враг измислен
а сега пък - по мишени живи.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.

Падат мините и ротата напира,
кой как може през водата и без брод.
Но обидно е че тези миномети
ний дарихме на китайския народ.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.

Той великия кормчия се измъкна.
Без да се замислят за това
наште братя там залегнаха и «Огън!»
А другата от нашта преса знаем.

Спомних си песен, спомних си стих -
сякаш пошепна ми някой:
“Сталин и Мао ги слушат”. И в миг
стана ми ясна играта.