Заливът го няма днес,
ни от дъбовете вест.
Тук дъбът е за паркет,
не за лес.

От колибата излезли
старовремски дървоеди
и всички дъбове, уви,
са на греди.

Чудно се живей все пак
в къщурка на кокоши крак
Но дойде тук всяващ страх
развейпрах.

И нали юнак си бил -
баба Яга той напил
И дома и - боен подвиг! -
изгорил.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

Трийсет и трите юнака
там решили, че напразно
пазят царя и морето
без пари.

Всеки бизнес си захванал -
гъски гледа за печалба
свойта част не охранява
за слава.

Дъбовете щом обра
Черномор се разболя,
а от околните съвсем
оглупя.

Ден и нощ ругае там
бившият моряк голям,
а участък личен има
край Москва.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

Вярно ходи там котак -
надясно песен пей с мерак
А наляво пък разказва
майтап,

Ама учен - кучи син,
златната верига свил
и печалбата самин
я изпил.

Той веднъж за своя дар
бе получил хонорар
И продаде залива
на хектар.

Но свали го удар там
и той - съдбата да измами
днес диктува на татари
мемоари.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

И русалката, уви,
свойта чест не съхрани
И внезапно - как можа -
тя роди!

Трийсет и трите юнака
този син да щат не знаят
Да се смята син на полка
и толкоз.

Но веднъж един магьосник,
пръв бърборко и прахосник.
Тълкувател вещ
на женските души.

“Всичко казал аз разбирам
и с детето те прибирам”
И потегли с него тя
като в пандиза.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

А пък вожда Черномор
първенец на всеки сбор.
хората отдавна мами
без зор

И нали лети хитреца
изпедепца се в грабежа
Скочи в тъмното - грабеж -
после беж!

Към килима хвърковат -
от лани на музея дар,
що народ приижда там
на тълпа.

И безсрамно пръчът стар
краде жените тоз нахал
Ох дано го хване
скоро дамла.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

Сили вече не намирам -
тъй мърмореше вампира
И вампирката ругае
без да спира.

Рубла дай, че те убих!
Аз вампир ли съм или...
Ако не длетото аз
ще пропия.

Плодове ли не събирах? -
пак си дрънкаше вампира -
А кори и билки просто
безспирно.

Толкова съм се старал аз
на теб да угодя,
ти за рубла пазариш
се сега.

Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора, а
приказката предстои.

Днеска зверове чудесни -
славен дивеч - няма вече,
само горските
се виждат сега.

Тъй че вече не е тайна -
тука залива го няма
Що поета е описвал
тука липсва.

Изчезни тъга сега
и не ме мъчи.
Щом е предговор това -
приказката не търси.