Във гората кралска - дивна, прекрасна,
без скандали, катаклизми и войни,
появил се див глиган - зъл, грамаден
не глиган а бивол, зубър или бик.

Кралят страдал си от язва и астма.
Само с кашлицата си всявал страх.
А в туй време глиганчугата ужасен
Някои хапвал, други мъкнел във леса.

И декрет издава царят - пореден.
“С този звяр да се приключи най-накрай.
Който значи със това се заеме
Той принцесата ще вземе за жена”.

А в това отчаяно господарство,
Щом навлезеш там - направо и встрани -
Във немилост преживявал (и в пиянство)
Бивш хусар и отличен войник.

Там, върху кожи налягали хора.
Пели, пили мед и вино, но във миг
протръбили със тръби трубадури
и повлекли към двореца тоз войник.

И тогава царят се попрокашлял:
“Няма аз сега морал да ти чета,
значи щом със звяра ти се разправиш
то принцесата ще вземеш за жена”.

А войникът: ”Туй каква е награда?
По-добре портвайн да пийна ми дай!
На мен принцесата и даром не ми трябва,
Този звяр ще го убия и така.”

А пък кралят: ”Ще я вземеш и точка!
Ако не в затвора влизаш и край!”
Че това все пак е кралска потомка...”
А войника: ”Бе убий ме не ща!”

И догдето се препирали с краля,
поизял бая кокошки и жени
пред самия дворец се оказал
Тоз самият бивол, зубър или бик.

Що да сториш? В спора там надвил портвайна.
Звярът страшен победен бил и убит.
Тъй принцесата и краля посрамил
Тоз отличен бивш, в немилост днес войник.