- Ох, Ваня, виж ги тия клоуни, с уста-кат порта без резе... И как са само изрисувани, пък вадят глас на пиянде! А оня е досущ кат шурея - ти само гледай, без майтап, каква пиянка е ошмулена! Не, виж го пак!... -Ти, Зина, не закачай шурея; рода сме, просиш си ритник! Виж ти каква си се напудрила, а как вониш на пепелник! Я отскочи до магазина, наместо да дърдориш, Зина! Не щеш? Мръдни тогаз да мина! Мръдни де, Зина! - Ох, Ваня, гледай ги джуджетата - със дрешки като от журнал - а в нашта трикотажна фабрика, кроят парцал подир парцал. Ти, Ваня, сдушил си се с куцо и със сакато - все боклуци - в зори търчат да се нацуцат и то с пърцуца!... - Аверите не са във фракове, пестят семейните пари. Пърцуца пият за по-евтино, в зори, ма плащат си сами! Пък ти недей забравя, Зина, от твойте бившите, единият, ей, оня, от автомобилния - той къркаше и от бензина! - Ох, Ваня, гледай папагалчета! Ей богу, ще се разпищя! Виж таз каква е, с късо потниче, чак и на мен ми се дощя! Ох, на заплата, мили Ваня, купи ми, нямаш оправдание... Да се разкарам ли, Иване?! Не те е срам! - Не стига, Зинка, че виновна си, не млъкваш! Няма да платят! Кой в службата ми писа доноси и плю под път, че и над път!? В туй потниче, ти, скъпа Зина, не мож се пъхна сто години - на теб ти трябва плат с аршини - отде пари, а? - Ох, виж, трепач са акробатите! Ти само гледай номера! Началникът, другарят Сатиков, наскоро в клуба тъй игра. А ти се прибереш, Иване, деш-и хайде на дивана, крещиш, кога не си пиян... Нали, Иван? - Ти, Зинка, май си търсиш боя, ще го намериш някой път! Цял ден се драча с тоя, с оня, а вкъщи-ти. Вместо десерт!... Е, как тогаз, кажи ми Зина, да не ме тегли в магазина! Не пия сам. Ти знаеш, Зина, а във комбина... Обаче, гледай гимнастичката! Кат на пружини се люлей! В кафето келнерката всичките тез пируети ги умей. А твойте дружки, драга Зина, седят, плетат си шапки зимни, пък скучни, колкото за трима! И тъпи, Зина! - А тази, Лилка Федосеева, на касата в ЦъПъКъО - та кой, когато се пресели я зяпаше като блеок?! Я, дай да не се дърлим, Ваня, да идем в отпуск в Ереван! Да се разкарам ли, Иване?! Не те е срам!
© Живка Иванова. Превод, 2011