Пак жесток запой ме мъчи. Гласове
нощно време вече чувам аз.
Чувам някой името ми да зове.
Гледам - дявол! Виж ти чудеса!

Мутри прави и върти очи!
Аз тогава тихо промълвих:

Братче здраво се натрясках със коняк.
Ти може би си на денатурат.
Я по дяволите всички да вървят.
Сядай! Ще се радвам значи аз.

А дяволът ми скочи на гърба.
Бързо слез, че ще направя кръст!

Дяволът добър познат с Борисов бил
(нашият управител пиян).
Дяволът поиска си и пиене и
аз тогава му налях коняк.

Но свършихме коняка за беда,
от гарата ще купиме сега.

Аз заспах, а дяволът отиде сам.
Събудих се - той пак пред мен стои.
Или аз сънувам го във този час
Или той сънува мен, нали?

Той подсмърча, псува и крещи,
прегръща ме, опашката върти.

Мен коремът чак ме заболя от смях
и го питам: Как е там у вас?
Нашите пиянки, както чувам аз,
Казват, че на огън ги пекат.

А дяволът смутено ми каза:
И там не са наред нещата брат.

Всичко свърши. Просветлява се сега.
Ще си пийнем срещу махмурлук.
Но дяволът изчезна като във мъгла.
Ще почакам пак да дойде тук.

Аз не съм пропаднал чак до там.
С дявола ще пия а не сам.