Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро.
“Късно е! Я остани да нощуваш при мен.”

И лековерната истина легна спокойно.
Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,
впи се във нея и беше доволна и тя.

И се надигна, озъби се и се оплези.
Жена като всичките други, какво толкоз е?
Истина или лъжа - нямат разлика двете,
Ако разбира се двете ги разсъблечеш.

Тя от косите и златните ленти разплете.
Дрехите и на око прецени и прибра.
Взе и парите, часовника и документите.
Плю, изруга грубо после изчезна в нощта.

Чак сутринта истината това го усети.
Тя делово се огледа и се удиви.
Някой и сажди дори бе успял да намери,
Чистата истина с черно за да омърси.

Тя се смееше още, а камъни хвърляха даже.
“Туй е лъжата със моите дрехи е тя.”
Двама блажени сакати съставяха акт и
все я наричаха с груби и лоши слова.

“Стерва” - крещяха и по лоши работи даже,
с кал я замерваха, насъскаха уличен пес.
Я да изчезва оттука! На сто километра
Да се изсели завинаги тя още днес!

Акта завършваше там със обидна тирада.
Впрочем на нея приписаха чужди дела.
Някаква дрипла уж “истина” значи се казва
А пък е гола (навярно от пиене) тя.

Голата истина плачеше и се кълнеше.
Дълго се скита тя гладна а и без пара.
Кон чистокръвен лъжата открадна и гледай
Как се понесе на дългите стройни крака.

Впрочем привиква се лесно с лъжата приятна.
Истината пък - тя очите ни често боде.
Скита сега неподкупна, без път, неразбрана
Крий се от хората - гола нали си е все.

Има чудаци - за истина още воюват.
Но няма в словата им истина и за петак.
Чистата истина след време ще възтържествува,
ако постъпи тъй както лъжата и тя.

Често когато да пиеш с приятели сядаш
и даже не знаеш къде ще преспиш през нощта.
Могат да те съблекат - чиста истина братя.
И виж в твоите дрехи лъжата коварна стои.
И виж твоя часовник лъжата коварна следи.
И виж твоя вран кон със лъжата коварна върви.