По жените много аз си падах.
Много често ги подменях май.
И се носят още клюки по квартала
все за моите Дон Жуанови дела.

И веднъж по пътя, най-случайно,
край морето, няма тук шега
срещнах аз една от тези дами
със които свойте пътища деля.

А душата и е тъй открита,
а натурата и - просто широта,
а за фигурата - думите не стигат.
А във джоба нямам и петак.

Тя подаръци какви да е не взима -
книги и парфюми - все от клас.
А в замяна удоволствие предлага
от съмнителния си репертоар.

”Аз на тебе - тя ми вика - Вася,
своето най-скъпо ще отдам”.
Казвам: ”За двайстачка съм съгласен.
За повече с приятел ще деля”.

Тез жени като коне са, злобни -
скочи в миг със вирната глава.
Може нещо да не съм бил точен,
Но обиди се и си отиде тя.

А след месец май се уталожи,
а след месец пак пристигна тя.
Имам аз усещане такова,
че съгласна е на таз цена.

Жалко е - поетите не знаят
нищо за мене - селското момче.
Жалко и сонети не ще правят
за моите любовни приключения.