Душа на обществото лошо бях
и мога да ти кажа днес,
че имената ми и прякора
ги знаят всички в МВР.

В мен влюбена бе нашта улица
и гаровата махала.
От мене се интересуваха
но пет пари не давах аз.

А свой човек бях със джебчиите,
свой и със “нощните орли”
и шефът в нашата милиция
от мен не можеше да спи.

Аз никога не съм се мъчил и
без бизнес аз не съм скучал.
Но някой там веднъж закучи се, случи се.
Накисна ме и изгорях.

Началникът там беше невежлив.
На разпити привикван бях.
А на въпросите приветливо
и скромно отговарях аз.

Не съм забъркан със покойници
И своята съдба щадях.
А нощно време спях спокойно
и нищо не сънувах аз.

Но делото не бе отложено.
Присъдата е вече факт.
Там - всичко по закон положено
плюс пет - от прокурора дар.

А адвокатът ми пледираше
за моя толкоз весел нрав.
Тавана прокурора искаше
и според мен не беше прав.

И оттогава просто заскучах
и творчеството свое спрях.
Защо да съм душа на общество
което си е без душа.