Загазихме по недоразумение.
За липси влезе той, аз зарад Ксения.
Любов ний имахме, но разделихме се
Че все крещеше тя и все не искаше.

И изгърмяхме ние двамата в ЧеКа.
И ето ЗЕК-ове със него сме сега.
Той ЗЕК - Василев, ЗЕК - Петров съм аз.

А в лагера не е живот, а ужас е.
Наоколо крадци, убийци скупчени.
Наоколо - ужасни отношения.
И странни има тук попълзновения.

Началството нехай въобще защо и как.
Ний за началството сме ЗЕК-ове все пак.
Той ЗЕК - Василев, ЗЕК - Петров съм аз.

И ето ний да бягаме поискахме,
защото инак няма да устискаме.
Тук всеки ден ни бият криминалните
И докторът - любезен с нас - обратен е.

И тъй решихме се на бягство, но сега
Оставахме си ЗЕК-ове все пак.
Той ЗЕК - Василев, ЗЕК - Петров съм аз.

Ний три години бягството подготвяхме.
Запаси доста за целта приготвихме.
Целувка даже лепна по челата ни
един ужасно мил, но криминален тип.

И ний потеглихме тогаз ръка в ръка
И ръкопляскаха ни чак за дързостта
На нас два ЗЕК-а, ЗЕК-овете там.

И ей по тундрата като сирачета.
Но не по пътя - по пътечки крачим ний.
А накъде - в Москва или в Монголия -
и аз не знам и той не знай негодника.

Залязва слънцето на запад - туй е факт -
доказах аз, но спипа ни ЧеКа -
ЗЕК-а Василев и Петров-ЗЕК-а.

За нашият полковник после заповед -
затуй че двамата бандити хванал е -
за нас получи и пари и ордени
А той от радост все ни би по мордите.

И още няколко години на гърба
Така че ние пак сме същите сега -
ЗЕК-а Василев и Петров-ЗЕК-а.