За работа Олег се стягаше днес
на портите щит да направи.
Внезапно към него притича човек
мърморейки нещо неясно:

Ех княже, му вика, ни в клин, ни в ръкав
Смъртта ще приемеш от своя коня знай!

Когато се канеше той да върви
с хазарите да се разправи,
при него пристигнаха трима влъхви
и същото те му разправят.

И те тъй му викат, ни в клин, ни в ръкав, че
смъртта ще приеме от своя коня значи!

Бе вие кои сте, отгде се вземахте!
Дружината сабите хвана.
Пияни сте, я изтрезнейте сега!
И спрете да плещите разни...!

И да приказвате ни в клин ни в ръкав, че
смъртта ще приеме от своя коня значи!

Накратко главите те не отърваха.
Князете шеги не обичат.
И дълго дружината тъпка телата
със свойте жребци породисти:

Така да говорят ни в клин, ни в ръкав, че
смъртта ще приеме от своя коня значи!

А Олег си вършеше свойте дела,
така, че там никой не мигна,
и влъхвите само веднъж спомена
и то саркастично подсмихнат:

Така да говорят ни в клин ни в ръкав -
че смъртта ще приема от коня си аз!

А ето го конят - отдавна изгнил.
Тук черепа само остана!
Олег най - спокойно настъпи го с крак -
и мигом умря той на място.

Една пепелянка го клъвна оттам
и ето от коня прие той смъртта.

На влъхвите всички им вдигат ръце,
а по-добре е да ги слушат.
Княз Олег да бе ги изслушал поне,
по-здрави врати би направил

Та казаха правилно влъхвите там, че
смъртта ще приеме от своя коня значи!