Той каза
„Тя за мен е. Виж!”
Не се шегувай ох, не се шегувай.
Момче върви,
пиян си ти,
Защото иначе ще стане друго.

А той крещеше: ”Все ми е едно
В таксито сядай и да се разходим.
Брояча нека щрака все ми е едно.
Накрая всеки трябва да си плаща.”

Такива
не харесвам аз,
„Не си търси белята” пак му казвам.
А той напира
за нея пак -
„Ни дума значи, гад, ни дума значи.

От виното кръвта ми закипя,
но все пак със усмивка продължавам
и тихо казвам: ”Все ми е едно.
Накрая всеки трябва да си плаща.”

Аз глух съм
за молби, сълзи.
За бой готов съм аз, за бой готов съм
И щеш не щеш,
ще трябва ти
Да си платиш по сметката и точка.

Лети - като на кино тоз живот!
Добре ми е, как да се смея искам
Брояча нека щрака все ми е едно.
Накрая все пак трябва да платиш ти.”