На Анатолию Гарагуле
Въжета смъкват от ръцете кожа.
Веригата на котвата скрипти.
Жестоко вие вятърът. Внезапно:
„Човек зад борда” се понесе вик.

И „Пълен назад! Стоп машини!
Спускай лодките на вода!
Нека кучия син да извадим,
Или кучата дъщеря!”

Аз съжалих - да крача съм обречен!
На суша - помощ не очаквам аз.
За мен тук никой няма да се стресне.
„Тревога!” няма да извикат знам.

Ще кажат: ”Пълен напред! Попътен вятър
Ний навреме ще стигнем там.”
А пък кучият син дето паднал,
Да се спасява сам.

И моят кораб ще ме изостави
Там хората навярно са от Висш Сорт.
Водачът гледа винаги напред и
Не вижда никакъв човек зад борд.

Аз гледам кораби оттук минават.
Приветлив пристан ги очаква. То
малко ли хора отпадат
по главния път зад борд!

В морето да ме отнесе, а там
Щорм - девет бала (със парите нови)
За мен ще пусне лодка капитанът
И под краката ще почувствам почва.

Те ще ме хванат за дрехите.
Ако паднеш облечен - добре.
В борда на лодката - надеждата,
С мъртва хватка ще впия ръце.

От бака на кърмата плюеш чак.
Надуй възли - и месец на Хавана.
Но аз на палубата искам пак
При върналия ме на суша - капитана.

Давай пълен напред - няма пречка
Аз моряци сега съм със вас.
Режи кучият син, тоест мене,
на парчета ме късай сега.

На борда съм - и курсът е предишни
Подават ми - ръце, души, цигари.
И съм уверен: ако нещо има
Матросите тук пак ще ме спасят.

Вярно с клатенето при тях е сложно.
Вахтата в щорм е жестока.
Ала човекът зад борда,
Ще бъде спасен от хора.

Щом празен изщрака капана.
И на земята потерите спрат.
Най - добрия в света - капитана
Ще спусне трапа - ще сляза на бряг.

Разговор аз там ще завържа,
И на някого ще обясня,
как когато човек е зад борда
Не го оставят никога сам.