Аз пия най-малко от всички в рода,
защото с морална съм сила
И наш’то семейство на мене се спря,
Снабди ме със списък от 8 листа
И в столицата ме засили.

Полушубки да докарам
за сина и за снахата
А за брата и жена му - нескафе,
За невестите - килими,
чер хайвер за зетя взимам
А за тъста от - арменските напитки.

Ранен съм, контузен, и имам аз страх,
какво - за кого да забравя
и целия списък запомних до край,
а парите заших под хастара.

Но помня - брата - полушубки,
За сестриния мъж - парфюми.
Тъста вика: вземай ти каквото има.
За невестите килими,
Зетя пък хайвер си иска,
За кума водка две шишета - нека пие!

Аз хората бутах, настъпвах крака
Вървях все наред аз и зяпах
Но списъка да не докопа врага
Аз бързо без страх го излапах

Но помня шуба иска брата,
За кума и жена му - ясно,
А на тъста водка, но да е арменска.
За невестите - килими,
зетя - дупка зайча иска
На сестрата - к’во да е, ама красиво.

Как празен ли аз да се връщам назад?
Напирам на стоките значи
„Каква е валутата?” - питат, а аз:
„Не бойте се долари нямам!”

Тъй, че дай килими тука
Зетят без хайвер ще пукне
А за тъста одек’лон да отрезнее.
Невестите - бе все едно!
На сестриния мъж - вино
А за мене пък - туй във чинии що жълтее.

За фунтове, стерлинги нищо не знам.
Но страшна догадка ме шашна:
Защо свойта кръв съм проливал тогаз?
Защо списъка със поръчки съм ял?
Защо рубли ших във хастара?

Шуби все пак де ще взема?
Кожите с кафето - де са?
За тъста - трици, а кума ще мине с бира
Как ще взема кон във пух
за снахата - беше туй
А пък брата и със самогон ще втаса.

Не аз не разбирам - треперя от яд
Пиян съм бълнувал тъй само.
На мойто семейство какво ще река -
Те франкове друг път да дават.

И по шуба ще ви дам аз
Мляно кафе за снахата.
На зетя, брат му и кума - каквото падне.
Хайвер на брата и жената
Килим за мъжа на сестрата
За тъста пък и шери-бренди ще остане.