Какъв живот!
Вървиш си сам,
а не пред две ченгета.
Трева си дръпнеш,
чакаш влак
И пътници пребарваш

На удари пък
взимаш - кой?
Най-верната мадама
Пък хванеш някой
за врата
и бързо го ограбиш.

Догде ни търсят
и заплашват,
това ще понесеме.
Добре уж бяхме,
но отде
Милицията взе се.

Бях в детски дом, затвор, приют,
присъда не ме плаши.
В народен съд щом влизах аз
Бях развълнуван даже

Как лъжат, а?
„Народен съд!”
Аз не видях народа,
а съдията.
Прокурора
обиди ме веднага.

Аз на въпроси отговорих,
но бях осъден лошо.
Ама съвсем не съм съгласен
със таз формулировка.

Вината не отричам аз.
За първи път не влизам.
Но писаха че с хората
аз груб съм бил излишно.

Лъжа е, приближаваш тихо.
Попиташ за стотачка.
Какъв ти нож? Какъв грабеж?
Тоз аргумент не става

Във зала с хора
реч бих дръпнал:
Другари мои скъпи,
защо се сърдите?
Та вий ме
хранихте, поихте

И всеки даваше пари
без сълзи, кръв, заплахи
Аз много ви благодаря
за всичко. Думи нямам!

И залата - в аплодисменти.
Аз, със сълзи в очите
с треперещ глас бих казал тихо:
Благодаря ви мили.

Наистина - туй е лъжа
Че аз крадец съм ловък
Как хората ще гледам а,
със таз формулировка.