Стоя ли, пиша ли или кафенцето си пия
Или позната някоя пристигне
Аз чувствам, че ме гледа наблюдател отстрани
Но не обикновен е, а невидим.

Някой път внезапно скачам
Като блъснат аз.
И до днес жена ми даже
не съм пипнал с пръст.

Все за времето със нея
нощем разговор въртим.
И какво да правим друго?
Притесняваме се.

Обидно е, Досадно е. Е стига!

Веднъж, така, си пийвам - сега то кой не пий -
Но не върви - отпивам - трудно влиза.
Усещам, че седи подлеца - чашките брои
и пише във тефтера си невидим.

Някой път внезапно скачам
като блъснат аз.
И до днес жена ми даже
не съм пипнал с пръст.

Все за времето със нея
нощем разговор въртим.
И какво да правим друго?
Притесняваме се ний.

Обидно е, Досадно е, - Е стига!

Разкъсвах се и нервничех-на номер се реших:
Уж лягам си да спя и хъркам даже.
А на масата коняк стои, мезе до него и
щом седне той тогава ще го хвана.

Побледнял от място скачам
сякаш блъснат, а
жена ми и до днес
е целомъдрена

Все за времето със нея
нощем разговор въртим.
и какво да правим друго?
Притесняваме се ний.

Обидно е, досадно е. Е стига!

Освен това вреди ми - виж, вчера - вечерта,
На място го убивам щом го хвана,
играем, а партньора поред ми прави номера.
А аз парици доста съм изкарал.

Побледнял от място скачам
сякаш блъснат съм.
И до днес жена ми даже
не съм пипнал с пръст.

Все за времето със нея
нощем разговор въртим.
И какво да правим друго?
Притесняваме се ний.

Обидно е, досадно е. Е стига!

А скоро той във службата подал за мен сигнал -
една ужасно тъпа анонимка
Началника ме викна, показа я - познах
по почерка, таз родна невидимка

Излезе тази невидимка
Не, блъснат аз не съм
била моята блондинка
непипната и с пръст.

Тази същата блондинка.
Пламна ми челото в миг!
Питам я: ”Защо бе Нинка”?
„За да се ожениш ти”.

Обидно е, Досадно е. Но стига.