Беше във неделен ден - по джобовете не шарех. Имам принцип във неделя винаги почивам аз. Но чувам свирка и ме хващат и ми викат: „Хулиганин!” А един: „Рецидивист” - пък, разпознал, ме викна там. „Остави, недей се пали.” Казвам се Сергеев аз. Кой рецидивист е значи, откъде ли пък да знам? Туй се случи във неделя, но ченгетата не спят. Те задачи изпълняват, и план гонят, няма как. Но ако го преизпълнят, чака ги награда там. Като злато ценен е рецидивиста. С уважение ми казват там: ”Седни!” И внимателно подават ми цигара Значи, викат, си рецидивист? Е подписвай протокола ти тогава.” Беше във неделен ден, слънце грей като безделник Всички хора със жените и децата са навън. Аз скучаех и седях като в най-скучен понеделник. На майор разтропан, бях попаднал там, „Колко пъти в съд сте бил?” „Аз да смятам не умея!” „Все пак сте рецидивист?” „Не, аз просто съм Сергеев” Беше във неделен ден, а аз бях потен и изнервен Но майора беше си математик: Нещо сметна, умножи го, и го обобщи. И каза, че десет пъти аз съм бил съдим После той ми даде лист - Подписах колкото умея. Писах там: „Рецидивист По фамилия Сергеев.” Беше във неделен ден, уморен бях, понатъртен, Ала аз едно разбрах, и се радвам на това: Във държавния ни план за борбата с бандитизма Аз също своя скромен дял съм дал.
© Емил Петров. Превод, 2011