Разбрах отдавна: да живеем с теб не можем
И че си тръгна - правилно бе, знам.
Благодаря за твоите празнични поклони
А и за поздравите не се сърдя аз.

Напразно грижиш се, макар че пишеш „мъж”, но
е ясно, не те глези той с пари.
За ябълките казвам ти - не трябва.
А за цигарите и водката - мерси.

И не пиши ми за брези, върби, дървета
За бога моля, те, че инак ще заспя.
Та Маша тук растат такива кедри,
Че за елха не ще скучая аз.

Ти пишеш ми за кинофилма”Пътят”
Че хора с хиляди по касите висят
Но знай че хората и тук са също много,
И киното пристига и при нас.

Изобщо стига, надзирателя се сърди.
И аз привършвам - край, прощавай ти.
Твой бивш съпруг, твой бивш и кръвопиец
...А всъщност, Маша я пристигай ти.