Десет хиляди и старт един Остана. И тогава нашият Безскудников Олег наду се Значи. Аз - казва - болен съм и нямам просто сили. Умирам! И треньора ни тогава ми предложи: - Я, тичай! Аз на дълго разстояние ще пукна без да охна. Ще пробягам само един кръг и толкоз! Но треньора вика ми сурово: Трябва Федя! Главното е воля ти да имаш за победа. Волята е воля, ама силите! не стигат. Аз на десет хиляди, като на сто се втурнах и скиснах. Аз ви казвах дишането ми - за дълго, не става. Е пробягах само кръга два и паднах. А треньора ни бе екс- и вице-шампион - чудо. Нареди на стадиона мен да не ме пускат Юда! Вчера ние с него вдигахме от мъка по чашка. А сега ми вика: Сменяй ти кънките с щейната. За треньора жалко, той не лош треньор е. И нали сега се занимавам със борба и с бокса аз. Нямам повече за себе си изобщо аз съмнения. Всички станаха внезапно с мен вежливи. И тренера.
© Емил Петров. Превод, 2011