От малък Федя свързан бе с земята,
във къщи мъкнеше и трошляк и гранит
Веднъж такова в къщи той докара
Че мама с татко заридаха в миг

Като студент пък Федя бе настроен
Да промени археологията и
във института мъкнеше какво не,
Че всички там заплакваха във миг.

Преди от практика дойде
с ръждясал експонат в ръце -
това съкровище е древно - да!
А пък веднъж - във Елист бе,
Дойде С изкуствено чене
с размерите на спиртен самовар

И диплома за древните направи
За богове езически, за скити.
А на латински той ругаеше тъй здраво
Че в гроба се въртяха вкупом всички.

А руините стари
той търсеше със жар и
често викаше с дивашки глас.
Че има още и места,
Питекантроп ще видиш там!
И във гърдите биеше се чак

Реши със ергенлъка да приключи
Борба започна за семеен бит
Такава, аз, жена сега ще случа
От завист ще ридаете дори.

Навсякъде обиколи
В Европа, в Азия и виж,
той скоро изкопа си идеал.
Но идеалът не разбра
от археологията - грам
И Федя скоро пак го закопа.