То не беше интрижка
На дланта ми ти беше
Като хубава книжка
Със обложка нелепа

Влюбен бях като малък
И със трепет - тих, таен
Аз прелиствах романа
С неприлично заглавие

Бяха сълзи, заплахи
Все едно, все познато
Прозата беше главно
А поезия - малко.

Твойте ласки тъй бурни
Пък и другите средства -
Като в приказка страшна
В много ранното детство

Тайно аз се надявах
Тебе да не прелистват,
Ала както в читалня,
твърде много те взимат.

 
 
 
 

 
 
 
 

И дали миг ще има
Макар късно, обратно
тази книга да върна
С неприлично заглавие.