Пътят, пътят - крачките безбройни.
И не знаеш ти къде е краят.
А по пътя ний вървим, но в разни сме посоки
И не можем да преминем чак
Усмихни ми се с поглед макар
Усмихни се отсреща съм, редом
Ще мина на червено - нека ме глобят
Само подскажи - къде, кога.
Усмивка, усмивка за кой ли е тя?
Но като мене никой не я чака.
Замрях, очи затворих - отворих - ти сама
А аз до тебе прохода прозяпах
Усмихни ми се с поглед макар
Усмихни се отсреща съм, редом
Ще мина на червено - нека ме глобят
Само подскажи - къде, кога.
И крача, и крача - кой ще ми забрани
И крачките измерват пътя ми.
За теб и до безкрая мога да вървя,
Само някъде се отбий
Усмихни ми се с поглед макар.
Усмихни се отсреща съм, редом.
Пътят дълъг е но той все пак ще свърши, знам
Ти мини, щом аз не се реша.
|