Разбег, отскок и срам ме е да стана
В устата прах, в очите ми сълзи.
Проклета летва - на два и дванайсет
стремежа ми нагоре прекрати.

Откровено признавам ви аз
В спорта винаги си е така
Само миг ти стоиш на върха
И надолу стремително падаш.

Но всички бариери ще премина аз,
И опашката на славата ще дръпна.
Някой може и със левия да скача,
Аз със десния обаче тръгвам

Разбег, отскок... и падането виждат.
Освиркването дърпа ме назад.
Без съжаление треньора тъй ми вика:
На дълъг скок не си момче сега.

В слабините разтегнат си ти
Отскок с десния - глупав каприз
Ти не можеш догоре да стигнеш
И надолу стремглаво летиш.

Но със вид на много ядосан аз
Обяснявам внимателно главното:
Те отскачат със левия крак
А пък аз си отскачам със десния.

Разбег, отскок... Канадеца ми бяга
В лицето ми се смее той сега.
А летвата и този път ми падна
И искрено треньора ми каза -

Че началството гледа сега
И със сигурност ще съжаля
Ако аз веднага не сменя
Десния си неправилен крак

Но по-добре да пия отрова аз
Със себе си нещо аз ще направя
Но своя десен неправилен крак
Не ще сменя за ляв ама правилен.

Трибуните във смях избухват дружно
Но моя жар не гасне от това
Разбет, отскок политам - два и дванайсет
За мен сега отминал е етап.

Нека травмата да ме боли
Нека куц съм от скачане чак
На върха все пак бях аз нали?
И няма кой да ме смъкне оттам.

Тъй всички препятствия махнах и
За опашката дръпнах аз славата
Нека те си отскачат със лявата
Аз отскачам със моят крак правилен