Не търся аз параден вход.
Не питам - по добре, да пукна.
През черния си влизам все
А през пророзорците напускам

Не досаждам на никого сам.
Но вчера мене, малко налян
(Аз и много по зле съм бил).
Оскърбиха ме до сълзи.

Заплюх, пияна мутра аз -
муцуната на портиера.
И през стъклото излетях
в прегръдката на милиционера

И мене окървавения,
Всенародно известния,
Както бях си - с амбицията
Вкараха ме в милицията

С юмруци бях наказан, а
бях посъветван с ритници.
Присъдиха ми глоба здрава,
Защото хулиган съм бил.

А пък после превързан,
Несправедливо завързан -
във приюта момчетата
дадоха ми кушетката.

Събудих се по тъмно аз.
Отдъхнах си и си подремнах.
И - към прозореца аз пак...
А там очаква ме решетка!

Тъй че мен - патентования
И за всичко подготвения.
Тези пръчки метални
ме отчаяха страшно.

Таз сутрин-вярвай ако щеш -
станах - от слабост чак се клатех
И тръгнах към вратата - вместо..
И вече в мене се съмнявам.

Във света - мир, безветрие
Тишина и симетрия
А в душата ми - тягостно
И живея безрадостно.