По кръчмите аз винаги висях.
Мен никой на банкети не ме щеше:
Горчицата по пода пръсках там,
цигари в рибения сос гасях
и сълзи лях в пожарските котлети.

Не бях корав, не бях и мекотело.
Семейството не искаше издънка.
Там всички - кой - народен, кой от село.
И залюлях се аз, и се помъкнах
В живота - от предавка на предавка.

Изобщо със нормален ход вървях.
С краката леко, път, ръце - свободни.
Научно казано - типичен лумпен.
По простому обикновен глупак.
Никой никога за мен не гарантира.

Починаха наскоро мойте старци.
Те, от дванайста, болшевики бяха.
И как ли се размеси таз колода?
Те - в гроба, а сега съм аз водача
Като човек излязъл от народа!

Бащите ни - като дървета яки.
Охотно ги цитираме в анкетки.
И много сме и сръчни пък и здрави.
Ний бдим, ядем, на другите помагаме
да порастат за време съкратено.

Аз мажа мармалад на чер хайвер.
И близко и далечно мен ме мами.
Във тиня гледаха ми, не в утайка.
Излязох от народа сутринта.
Не ще се върна, нищо, че ме канят!

Разбира се, аз не пропуснах много
Но къде, къде си, учителю мой скучен?
Не мога да различа катуда от ануда!
Напразно викна ме до развалините -
Сега ме гледаш някъде от там.