И душата и главата сякаш ме боли.
Вярвайте ми, аз не се преструвам.
Двеста бона давам аз на който ме спаси.
Е и аз разбира се се включвам

Де вятърът ели люлее - искам там.
Искам аз и край - там по е интересно.
Пък дори цигарите си всичките да дам
и като добавка свойте песни.

Дайте ми на мене глътка въздух друг.
Да роптая смея ли? Да, смея.
Мирисът е тук... А може би парфюм?
Ще се отблагодаря аз щом успея.

Нервите ми - сякаш от консерви -
но навек спокойствието свърши.
Ех оголените мои нерви -
оцелеят ли - сакати те ще бъдат.

Не, не гледайте, че устните съм стиснал.
Щом излезе дума - зла ще бъде.
Аз от тук и по терлици бих изтичал -
във тайгата ще се скрия и ще вия.