На родителите син изпрати Господ.
Лодка люлката да стане каза там.
Че се бе родил моряк самотник -
сам се люлееше и страдаше си сам...

Не с години а със дни растеше той.
И още в люлката си готвеше се сам
За мореплаване се стягаше самотно -
от пелените режеше платна.

Пред носа - я вижте! - плава нещо
Дали - яхта, дали - сал или пък не:
Мореплавател е самотен, извинете,
Той изпраща ви изстрадан свой привет!

Ох, момчета тук телта не помага!
Плюйте трижди всeки дето е на борда:
Мореплавател самотен по морята
е както на земята черна котка!

„Вий кои сте - казвайте ни и точка, -
От небето не сте паднали, нали?
Ние чели сме, че някакъв самотник
във бермудският триъгълник се скрил!..

Туй измислица е всичко - до края!
Извинете, ако рязък съм и груб
Там самотно, извинете, аз плавах:
То съвсем не е триъгълник а куб!

Бяха бедствия - в трески всичко беше -
Урагана Бетси - както е редът.
Днес моряците, самотните, вече -
от летящите чинии ядат!

На планктон вода гореща той слага...
Как е сръчен - колко малък, а успял
Виж деликатес самотно си хапва -
А от нас такова никой не е ял.

И, че пийва той по глътка призна си,
да не падне капка в гъстата брада -
Мореплавателя самотен, извинявай
Философия развива на вода.

Вие, май изкуствена обложка
Около себе си поставихте нали?
Мореплаването, простете, самотно
пред нашто общество избрахте вий?”

Той отвърна ”Вий познахте много точно!
На сушата не ще ви дам ръка:
По дългото ми плаване, самотно
Затъгувах аз моряци по вас!”

Като чуем нещо - и отбележим,
Ако видем нещо - и на негатив!
Мореплавателя самотен ний заснехме,
В снимка го превърнахме, нали!

А и нека хумор повече да има!
Щом отказахме земята - доскуча.
Мореплавателя - брата ни - самичък,
Нека някакси да развлечеме сега!

И по-малко прегради нека имат
те по пътя - и засечки и бели!
Жалко, рядко ти самотници ще видиш -
Момчета славни и чудаци - хем какви!