В този ден с капитана говорят на ти
Шкипер с юнгата се състезават.
Късат връзки и вдигат платна,
моряци по мачтите бягат.

На мозъците вратите,
от пантите падат -
в търсене на миражите -
покрили земята.

Те - обетовани и желани
И колумбовски и магелански.

Само аз брегове
и земя не ще видя.
С девет възела скорост
в плитчините заседнах

А юнаците много
благородна цел следват.
В краищата - накрая
Сам заседнах на плитко.

Кораби отминават - флота, мойте братя.
По капризните - пръските лапат.
Великия поход без мен продължава,
А на мен със платната ми махат.

И времето и съдбата
безбожно кълнeщи,
моите синковци - куп
ме хвърлиха вече.

Ей два залпа от борда и край!
от Колумб и от Магелан.

Пия пяна - вълната
до устата не стига.
От палубата до кила
Бордовете - открити

А страните ми мръсни -
не можеш ги скри -
вижте язвите вие
и раните ми!

Белега при реброто - от гюлле е следа
Ей следи от тарана, дори
виждат се дири от куките на пират
Корпуса ми пробил във един абордаж.

Килът ми - като стар,
пукнат гриф на китара.
Трюмът ми бе разпорен
от един риф коралов.

Задушавам се, гния - тъй се случва:
Пресоленото също загнива.

Бури пият кръвта ми
и през дупките тичат
от носа до кърмата.
Ветрове ще ме свършат:

Аз стоя все под тях.
От утро до утро -
във душата пирони
ветровете забиват.

Скачат като пияни надолу с главата
ветровете - неканени гости.
В трюма с вино да се задавят
Или в яд от плитчината издърпат!

Аз повярвах в това,
Като звяр който бяга.
Но не злобният вятър
сега на мене ми трябва.

Мачтите - ръце са увиснали
платната - гърди на старица.

Осмо чудо да има -
И добрата вълна
Тялото ми измие
със жива вода -

на морето росата.
Табуто да обезсили -
да надуе платната
както моите жили.

Свойте аз ще догоня и ще им простя,
че забравиха наш’та армада
Екипажът си аз ще го пусна обратно
Че към тях злоба никаква нямам.

Само, мисля, че няма
в строя вече места.
Корвет - лоша шега,
отдръпни се - ще вляза!

Че нали съм ваш брат.
От бедата избягах...
Там отляво, фрегат, -
Ще ни стигне водата!

До къде се докарахте:
Значи - да си замина?!
Щом засядал си ти -
Няма где да вървиш?!

Разреди редовете
Все пак кораби сме,
Водата стига за всички,
Земята стига за всички

Тази обетована и желана -
И колумбовска и магеланска!