Заровени са ни във паметта
Събития, лица, различни дати.
А като кладенец дълбок е тя.
Опитай да погледнеш там и ти
лицето си ще видиш, но неясно.

Да различи от истина, лъжата,
ще може само безпристрастен съд:
Но с миналото нека се внимава
да не разбийте глинения съд!

Понякога изведнъж си спомняме
от войната фраза една -
Когато греши сапьорът -
веднъж е това.

Едни лениво ровят го сега
Други неохотно си припомнят
Трети пък да помнят и не щат
И миналото си лежи - имане,
което никога не ще изровят.

Потока на годините отнесе
стрелките - дето ни показват пътя.
Ще се загубиш в миналото лесно -
Не ще намериш пътя да се върнеш.

Понякога изведнъж си спомняме
от войната фраза една
Когато греши сапьорът -
веднъж е това.

С нападките не бързай ти сега.
У всеки има своите причини -
Те - не да скрият, искат да забравят,
че в сянката на минали години
лежат ръждясали забравените мини.

Миналото - то поле е минно.
И рови без грешки там защото
да се бърка във полето минно
абсолютно е излишно просто.

Понякога изведнъж си спомняме
от войната фраза една -
Когато греши сапьорът,
веднъж е това.

Натиск само и времето побягва
А хората - въжета-нерви нямат.
Щом има взрив - изтъркани - изгарят.
Но може мината навреме да отгатнат
И преди взрива детонатора да махнат.

Спи спокойно под цветя земята
Но намерят ли се мини в нея -
с опитни ръце ги отстраняват
И ги гърмят от хората далече.

Понякога изведнъж се сещаме
от войната фраза една
Когато греши сапьорът,
веднъж е това.