От досада стискам зъби:
Все тъй ми върви на мен.
Гдето съм - живота пърха.
Где ме няма - той е в ред.

После - друго - всеки ден аз
вече чувам злобен глас:
„Ти къде си - сенки само,
къде не си - там чудеса”.

Само чакаш и преследваш.
Лъжеш, плаши те провал.
Смееш се по-малко, вече
отвикваш ти да пееш чак!

И топят се твойте сили -
сам навред ги разпиляваш.
Гдето ти си - там не тичат,
где те няма, там - летят.

Вярвам в крясък, вой и лай аз,
но обичайки другари,
не спирам врагове да дразня,
а сам от себе си аз бягам.

Живея без да чакам чудо.
Подпухват жилите от срам,
И искам всеки път оттука
да избягам нейде там.

Да изпия, да похарча всичко аз,
Гол пред всичките да се покажа -
все безцелно е и празно чак.
А живота някъде е славен!

С късмет бях, всичко се редеше,
И взел си ризи и бельо
Аз хоп и там. Но в миг понечих
Назад отгдето бях дошел.