Славно, първата третина
аз живях - двайсет години -
По науката.
Бях безгрижен, но разумен,
Ходех си къде ми щукне -
По сполуката.
Мислех - ето ти награда,
Нямаш нужда ни с лопата,
Нито със ръце
А комари, кръвопийци
Търсеха ме за кръвчица -
Не успяха те.
Чувах от брега в началото.
Зов за помощ ми надаваха.
За спасяване
Не дочакаха нещастните.
Аз лежах в несвяст натряскан
и изключил бях
На завой ли се удариш
Във водовъртеж ли паднеш
Ще се отървеш
Аз пък аз обут, облечен
Във водата се оглеждам
И харесвам се
Покрай мен тече реката
Гърлото си аз лаская
Със пиячката
А след глътката последна
Виждам сам не съм, а с мен е
Бабушкера там.
И догде се удивявам
В миг - мъгла и се оказвам
В лошо място аз
Бабушкерата огромна
В ухото ми се изкикоти
Злата бабичка
Викам, но не чувам вика
И от страх треперя силно
Виждам зле съм аз
Сякаш вятър ме заклати
Кой е? Чувам, отговаря,
- Аз, Нелеката.
Не кръсти се, не моли се
Теб дори не ще спаси те
Богородица
Щом греблата си зарязваш
Теб нелеката те хваща
Тъй е засега
Търся пътя в мрачината
Даже пия аз по-малко
Тъй по глътчица
А пък тя и не заспива
И пред мене все се движи
С тежка стъпка е
Ето спъна се във корен
От дебелина тя много
Тежко дишаше
Има си и задух даже
А къде ли тя ме влачи
Тази твар, къде?
Изведнъж срещу ни - жива,
Куцаща с краката, крива
С хитра мутра тя
Вика - ти стоиш над пропаст
аз сега ще ти помогна
Сълзите ще спра.
Аз я питам - Ти коя си?
Тя - аз Кривата съм значи
Ще те отърва
И макар и гърбовата
Кривоока и саката
Ще те отърва
Аз възкликвам и и сипвам
Хайде избави ме викам
Аз завързан съм
Буре с вино ще поставя
Кривото ще ти изправя
Изведи ме вън!
Мамичко, ти куча дъще
Хайде глътчица да дръпнеш
Много нервна си
Малко забрави за мене
Ти дебелата - в харема
Първата ще си
Паднаха тогаз и двете
край бутилката са те и
Много пили са
Аз във буците се спъвам
Назад тихо се измъквам
Право към брега
Здраво гребах в стръмнината
Бързо-бързо бях в средата
Ой пройдоха бях
Дано пукнете от вино
Двете ми съдби такива
Тежка, Крива-яд
Знам че към кутсуза злобен
Някой тайно ме насочи
По нареждане
Никак мен не ми вървеше
Мен глупака ме влечеше
Где по-лесно бе
Мислех аз живот и радост
Нито със греблата трябва, ох не трябва
Ех пройдоха бях
...Тръгнаха си със мърморене
Тез съдби - за мен приготвени
Кривата с нелеката.
|