С малко този път ти се отърва.
Не дай боже да те видя пак.
А аз на изток с товарен влак
и на мините в Бодайбо.

Не ще плачеш ти, не ще чакаш ти,
нито близките ще посетиш
плюя аз на тебе, ще копая и
За страната злато ще има.

Всичко свърши и вече влака спр
няма релси повече - край.
Бих завил сега но съм без сълза -
Няма сълзи в тази зем

Не ме чакай ти, да те пази бог
и за мене ти не тъжи
Но помни дано да не дава бог
с тебе пак да се срещнем ний.

А присьдата аз ще изтърпя,
ще изляза на свобода
Но докато на наровете спя
ще забравя всичко сега

Вятърът превива тук дърветата.
А небето - синьо - чак завий.
Километри - шест хиляди зад мен
а синева - за седем години.