Сред запалени свещи и вечерни молитви,
сред военни трофеи и огньовете мирни,
бяха „книжни” децата, не познаваха битки
и изживяваха тежко свойте мънички грижи

За децата - досадни
са въэрастта и бита.
Биехме се до рани,
до обиди до смърт.

Майките ни закърпваха
бързо дрехите, а
ние книгите гълтахме,
запленени от тях.

И косата се слепваше на изпотена глава,
чак стомахът се свиваше от тези сладки слова.
И въртеше главите ни мириса на борба,
от пожълтелите страници хвърляше се към нас

Искахме да узнаем,
без да знаем война:
Бойния вик - и често
всеки вой бе това.

Тайната в „Заповядвам”,
граници кой чертай,
Смисълът на атаките,
колесничното тракане.

А в котлите - кипящи от предишните схватки -
има толкоз храна за главите ни малки.
В ролите на страхливец, Юда или предател
в детските си игри враговете представяхме.

На злодея следите
нямаше да изстинат.
Най-прекрасните дами
Щяхме ний да обичаме.

Утешили другарите
и към близки с любов,
в ролите на героите
себе си ний посочвахме.

Но не може в мечти да избягаш съвсем:
Кратко трае забавата - после болката дебне
Постарай се дланта на мъртвец да разпериш
и от ръката изтръпнала меча ти да поемеш

И сега се попитай
с още топлия меч
и доспехите сложил
ти какво ще дадеш?

Разпознай се - страхливец,
Галеник на съдбата?
И вкуса ти опитай
истински, на борбата.

И когато приятелят падне до тебе
И над първата загуба ти от скръб заревеш
И когато от кожата в този миг ти излезеш
Че не теб са убили а убили са него

Ти разбираш, узнал си
Различил си, разбрал си
Шлемовете зъбати -
знака са на смъртта

Гледай - злото, лъжата
с тези груби лица.
А след тях вечно бягат
Гроб и гарван - беда.

Ако път си пробиваш със меч на баща си
И солена сълза по брадата тече
Ако в боя свиреп си разбрал какво правиш
Значи нужните книги в свойто детство си чел.

Ако с ножа месото
ни веднъж не си ял.
Ако скръстил ръцете
си високо стоял

И във бой не си влезъл
със подлеца, с палача,
Значи в тоя живот ти
си бил не на място.