През войната воювах - а за в къщи все мислех.
И макар и напрегнат се сражавах добре.
Той припрян бе и само веднъж не се огъна
Във войната едва завъртя се за две години и няма го днес.

От четирсет и трета
той не е вече жив
А пък аз потопих се
в довоенни мечти

Гледам аз и тъпея
ала дишам едва.
Беше той по-добрия,
но на мен провървя.

Аз не съм се скатавал, под крило не съм бил
Към тила аз не бягах и не съм бил страхлив
От жените долавях упрека мълчалив:
Ако ти там навек бе останал, моят можеше и да е жив.

И въпросът печален
не е тайна сега.
И на мен ми е криво,
че се случи така

Отговорът дойде ми -
простете, че оцелях
Аз случайно се върнах, да върнах,
а вашия не успя.

Той крещеше накрая в самолета запален:
Ти живей, ще успееш! аз дочух през шума
Ний летяхме под бога просто досами рая
Той надигна се малко и кацна, а до земята довлякох се аз.

Райска писта посрещна
сухо този летец
По корем кацна той, но
не пълзя по корем

Той заспа непробудно,
той запя - недопя.
Тъй че аз се завърнах,
а пък той не успя.

Аз наколо вечно съм виновен пред тези
Дето днеска ги срещам и го считам за чест.
Ние живите дето сме докрай долетели,
мъчи ни съвестта, паметта ни. Кой ли? Който ги има и днес.

Кой свидливо и точно
времето ни брои.
Като писта бетонна
е къс животът уви.

Някой там се разбива,
друг излита на век.
А пък аз приземих се, а аз приземих се -
тъй се случи със мен.