Аз никога не вярвах на миражи
Не стягах куфари за бъдещият рай
Лъжата нашите учители изяде
И ги изплю около Магадан.

И от невежите не бях различен
Ако се различавах - малко бе.
В мен Будапеща не остави нищо,
Не пръсна Прага моето сърце

А бяхме буйни и в живота и на сцената
Объркани, момчета, засега
Но скоро всички нас ще забележат
Ей кой е против? Ще яде пердах!

Но чувствахме - опасност предстоеше
преди началото на студовете.
Безсрамна курва истината беше.
Заключваше душите с катинар

Разстрелите за нас не бяха в сила,
ала живяхме без да вдигаме глава.
Деца на страшно време за Руси
Безвремието водка вля във нас.